(Източник: https://www.sipri.org/media/press-release/2026/global-military-spending-rise-continues-european-and-asian-expenditures-surge)

Световният елит е полудял. Официалните доклади на Стокхолмския институт SIPRI не лъжат – човечеството е похарчило близо три трилиона долара за барут, ламарини за убиване, ракети и дронове. Инвестираме в смърт с настървението на наркоман, който си разпродава покъщнината за следващата доза. Всяка секунда милиони долари изтичат в джобовете на дебелите чичковци от военно-промишления комплекс, които пият уиски в петзвездни кабинети, докато кроят планове коя точно държава да изравнят със земята утре.

И на този фон излиза Световната банка с някакви смешни, наивни сметки: „Ако вземем пет процента от тия пари... само пет процента... можем да дадем на цялата планета пътища, питейна вода, ток и интернет.“

Пет процента, бе! Толкова струва да спрем да живеем в калта и средновековието. Обаче не – ние избираме останалите 95% да отидат за тротил. Защото да построиш мост или болница в някоя бедна провинция е скучно. Няма кръв. Няма рейтинг. От асфалта не се печели така, както от разкъсани човешки тела и изгорена земя.

Военнолюбците от телевизора ще ви кажат, че това е „отбрана“ или “борба за справедливост”, или “миротворна война”, или “специална военна операция”(тук не визирам само руската машина!). Ще ви излезат с костюмите, с вратовръзките и с мазните си физиономии, за да ви обяснят, че трябва да се купуват още самолети в името на „мира“. Какъв мир, бе, малоумници?! Оръжието се купува, за да се стреля с него. Който купува патрони, иска трупове. Точка. Глобалната политика се превърна в бизнес с ковчези. Ние сме просто маршируващо стадо, което плаща данъци, за да финансира собствената си екзекуция.

Абсурдът е толкова гнусен, че ти идва да повърнеш. Технологиите ни са в космоса, а моралът ни е в канавката. Имаме изкуствен интелект, имаме лек за редки болести, имаме всичко – обаче най-много ни бива в това да измисляме как съседът ни да изчезне в пламъци.

Ние не сме цивилизация. Ние сме глутница кучета, облечени в маркови дрехи, които чакат знак от господарите си, за да си прегризат гърлата. И докато вие броите стотинките за хляб и се чудите как да си платите тока, някъде там едни милиарди се превръщат в бомби с които ще взривят и вашата къща!

Честито. Купувайте си каски и копайте окопи, защото за пътища и училища пари няма. Има само за ковчези.

(Източник: https://www.odditycentral.com/news/robot-beggars-on-chinas-streets-suggests-no-one-is-dafe-from-the-ai-revolution.html)

В Китай – където всичко или се произвежда, или се занулява – по тротоарите са натръшкали хуманоидни роботи. Клекнали, с наведени ламаринени глави. И пред тях – QR код. На табелата пише: „Нямам пари да си заредя телефона“. Роботът, разбираш ли, има нужда от ток. Човекът до него – „господарят“ му, който го е програмирал – вероятно седи наблизо, пуши цигара и чака транзакциите по дигиталния портфейл.

Това е върховният цинизъм на нашето време. Просията винаги е била бизнес с емпатия. Даваш левче, за да откупиш малко чиста съвест, да си кажеш: „Ей на, аз съм добър човек, помогнах на тоя нещастник“. Сега на кого помагаш? На една батерия? На алгоритъм? Хвърляш стотинка на машина, която струва десетки хиляди долари. Роботът Unitree G1, дето коленичи в калта в Пекин, струва колкото една гарсониера в провинцията. И тоя технологичен шедьовър проси за сметката си за ток. Това ли ни очаква ?

Някои умни глави веднага излязоха с теорията, че това било „арт инсталация“. Модерно изкуство, копеле, което ни карало да се замислим за „абсурдните взаимоотношения между човека и AI“. Айде стига глупости. Това не е изкуство, това е огледало. И в него се вижда едно – човекът вече е толкова мързелив и излишен, че дори за да бъдеш на дъното, вече се изисква софтуер.

Ние сме следващите. Не защото роботите ще ни убият, а защото ще ни направят смешни. Когато машината започне да проси по-успешно от теб, защото няма сополи, не мирише на пикня и не ти досажда с човешката си мизерия, тогава официално сме приключили като вид.

Честито ви бъдеще. Сканирайте кода и си мълчете.

(Снимка: MTFE)

Световните агенции, отегчени от пренареждането на геополитическия лего-комплект, най-после родиха нещо смислено: Осмият международен шампионат по копаене на гробове в Унгария. Истински триумф на класическия физически труд над дигиталната мъгла. Докато по нашите ширини „копаенето“ вече се свързва предимно с криптовалути или с поредното дъно в социологическите проучвания, унгарците са превърнали финалния акорд на човешкото съществуване в чист, рафиниран спорт. С хронометър.

Правилата са по-строги от кодекса на Венецианската комисия. Екипи по двама, два часа, два метра дължина, 80 сантиметра ширина. И накрая – забележете – два тона и половина пръст трябва да се върнат обратно в дупката с такава прецизност, че да се получи „естетична погребална могила“. Естетична! Ето го унгарския принос към европейската култура. Те са разбрали това, което нашите политически архитекти така и не проумяха през последните тридесет години: няма значение колко си се напрегнал да изкопаеш дупката, важното е накрая да загладиш отгоре така, че да изглежда спретнато за пред публиката.

Големите победители, Ласло Киш и Роберт Наги, защитиха титлата си с време от час и трийсет и три минути. Без специални тренировки, чисто ежедневно бачкане. Хора на рутината. Докато у нас всеки полуграмотен кариерист се нуждае от престижен мениджърски курс по „управление на кризи“, за да прецака поредното ведомство, унгарските гробари доказват, че истинският професионализъм не изисква титли, а просто редовно махане с лопатата. Те не управляват процеси. Те ги приключват.

Разбира се, геополитическият хумор в тази история е по-черен от унгарския чернозем. Руската федерация, представена от служители на Новосибирския крематориум, се класира на последно място. Официалното оправдание? Горещото време. Трогателно. Хора, чието работно място по дефиниция е с температура около хиляда градуса по Целзий, се оплакват, че септемврийското слънце в Централна Европа им развалило кондицията. Явно преходът от индустриално изгаряне към традиционно заравяне изисква съвсем различна метафизика, за която сибирският хлад не те подготвя. Пък и исторически погледнато, руските опити да се окопават в Унгария никога не са завършвали с високи оценки за естетика.

Организаторите отбелязват, че събитието цели да привлече младите хора към занаята. Напълно ги разбирам. В епоха, в която младежта масово страда от бърнаут заради три десети прекарани в Зуум, идеята да се хванеш за лопатата на чист въздух звучи почти като спа процедура. Гробарството е може би единствената останала сфера, в която няма как да бъдеш подменен от изкуствен интелект. Роботите могат да пишат посредствени стихове и да генерират фалшиви новини, но виж – да извадиш два тона кал под параграф 1.60 изисква автентична, биологична глупост или чист стоицизъм.

Така че, шапки долу пред Ласло и Роберт. На фона на общата интелектуална суша и моралния разпад, техният триумф е напомняне, че съвършенството е възможно. Дори тогава, когато единствената ти цел е да стигнеш дъното преди останалите.

Линк към видеото: